Сава Огнянов вдига българското кино в Рим

„Киносвят“ проследява пътя му до „Отец Савелий“ и София

Навършиха се 150 години от рождението на Сава Петров Огнянов (24 май 1876 – 22 март 1933), основоположник на българското сценично изкуство и патрон на Драматичния театър в Русе. По този повод в Доходното здание в Русе преди две седмици е открита фотоизложба, посветена на актьора. Очеркът е на доктора по изкуствознание Петър Кърджилов и е публикуван в портал „Култура“.

„Киносвят“ и италианският филм с българин в главната роля

През април 1921 г. в София излиза първият брой на списание „Киносвят“, основано и редактирано от журналиста Стефан Денчев. Корицата е с портрет на Сава Огнянов в ролята на отец Савелий от филм, рекламиран като „Отец Савелий“ или „Революционерът д-р Коло“.

„Киносвят“ съобщава, че италианската компания Velia-film в Рим е завършила мащабна продукция по исторически сюжет от първата половина на XIX век, свързан с карбонарите (революционна организация в Италия). По данни на списанието централната роля е поверена на Огнянов, а останалите роли са дадени на италиански и чуждестранни киноартисти.

В очерка се уточнява, че Огнянов участва в игралния филм La badia di Montenero (на български: „Абатството на Черната планина“), продуциран от Velia-film (Рим), режисиран от Ренато Була и заснет от оператора Сандро Бианчини. В тази драматична и мащабна творба българският актьор играе образа на д-р Коло/отец Савелий.

Кой е Сава Огнянов и защо остава „първият артист“

Сава Огнянов е роден в Кюстенджа (днес Констанца, Румъния). След Освобождението семейството му се установява първо в Силистра, а по-късно в Русе. Там той завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I“.

Огнянов следва архитектура в Мюнхен, но се насочва към драматичното изкуство, преминавайки през школите на Ото Кьоних и Емануел Райхер. През 1902 г. дебютира на софийска сцена в трупата „Сълза и смях“, която от 1904 г. носи името Български народен театър (днешният Народен театър „Иван Вазов“).

В Народния театър Огнянов създава над 115 роли, от които 40 главни, и остава там с прекъсвания до смъртта си. Затова е наричан първият артист на Народния театър, посочва Кърджилов.

Прожекциите в София през 1921: от реклама до отлагане

По данни от тогавашния печат, проследен в очерка, филмът е обявен за прожекции в София през май 1921 г. Част от рекламните съобщения посочват, че филмът трябва да тръгне в театър „Одеон“ от 23 май.

На 24 май 1921 г. в София е хвърлена ръчна бомба по време на празничната манифестация, за което в. „Мир“ публикува репортаж. След случилото се полицията въвежда вечерен час. В резултат, според публикуваните обявления, в съгласие със собственика на филма Сава Огнянов прожекциите са отложени до възстановяване на нормалното положение.

По-късно датата за подновяване е обявена. Кампанията в пресата стига до съобщения, че „Одеон“ започва отново прожекциите от 2 юни. На 6 юли част от вестниците предупреждават, че филмът се представя за последен път.

Съдържанието: карбонари, преследване и двойна самоличност

Сюжетът, както е преразказан в очерка, следва д-р Коло, водач на карбонарите, преследван от властите. Той се укрива в манастир в Калабрия и заживява като отец Савелий. Години по-късно при него идва собствената му дъщеря Марчела, без да знае кой е.

Историята включва план за отвличане, опит за предотвратяване и разкриване на самоличността на героя пред полицейски началник. Този двоен фокус обяснява защо в България филмът е рекламиран и с двете заглавия: „Революционерът д-р Коло“ и „Отец Савелий“.

Собствеността върху филма и прожекциите в Пловдив

Очерктът отбелязва, че по-късни публикации и спомени подкрепят тезата, че Сава Огнянов е откупил правата за България и сам е поел показването на филма. В тази връзка се посочва и прожектирането му през октомври 1925 г. в Пловдив, в кино „Модерен театър“, според местните вестници „Борба“, „Правда“ и „Юг“.

В мемоарите си Васил Гендов твърди, че филмът не постига очаквания успех в България и свързва това с тогавашната политическа обстановка и тематиката. В същото време Кърджилов отбелязва разминаване за софийското място на прожекциите: мемоарни източници споменават „Модерен театър“, но столичната преса от 1921 г. е единодушна, че прожекциите са в кино „Одеон“.

Финалът на една епоха и името, което остава

Сава Огнянов умира на 22 март 1933 г. в София. По данни в очерка погребението му на 25 март е заснето на филм от Васил Бакърджиев и Симеон Симеонов и е показано същата вечер в кино „Роял“.

На 21 март 1953 г. с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема името на Сава Огнянов. На него е наречена и улица в столичния квартал „Лозенец“.

Още новини в категория Новини от Русе