Университет „Ла Троб“ датира Homo erectus в Южна Африка на 2 милиона години

Описани са 18 нови фосила от кариерата Дримолен, включително черепен фрагмент

Археолози от университета „Ла Троб“ са описали 18 нови фосила на хоминини от Южна Африка, сред които и втори фрагмент от череп на Homo erectus. Според екипа находките дават допълнителни доказателства, че Homo erectus е обитавал Южна Африка преди около 2 милиона години. Това е около 200 000 години по-рано, отколкото се е приемало досега.

Фосилната колекция включва и останки от Paranthropus robustus. Те сочат, че видът е претърпявал постепенни еволюционни промени. Учените ги свързват с адаптация към промени в околната среда и климата.

Фосили от кариерата Дримолен в „люлката на човечеството“

Останките са открити в главната кариера Дримолен, която се намира в южноафриканската „люлка на човечеството“. Районът е сред най-богатите в света на фосили от древни човешки предшественици.

Кариерата е открита през 1992 г., а разкопките продължават до 2019 г. Въпреки това значителна част от намерените фосили не са били официално описани и в голяма степен са останали извън научния обмен.

Изследователи от „Ла Троб“, заедно с колеги от Южна Африка и Съединените щати, анализират и описват нови 18 фосила от обекта. Останките са отнесени към Homo erectus и Paranthropus robustus.

Първи възрастен Homo erectus от Дримолен

В проучване, публикувано в списание Annals of Human Biology, екипът съобщава за първия открит в Дримолен фосил на възрастен Homo erectus. Според авторите останката е на около 2 милиона години. Това я прави приблизително 200 000 години по-стара от фосилите на възрастни представители на вида, известни от други места.

Като сравнение изследователите посочват находките от Дманиси в Грузия, които са датирани отпреди около 1,8 милиона години.

Водещият изследовател д-р Джеси Мартин обяснява, че Homo erectus е първият вид хоминини, за който учените в голяма степен са единодушни, че принадлежи към рода Homo. Той вероятно е пряк предшественик на съвременните хора.

По думите му по-ранният фосил от Дримолен, обозначен като DNH 134, е бил от дете на възраст между две и четири години. Това е оставяло неяснота как е изглеждал възрастният представител на вида. Новата публикация описва DNH 127, който е приписан на възрастен Homo erectus. Екипът посочва, че находката подкрепя присъствието на вида в Южна Африка преди около 2 милиона години.

Два вида, един район и различни еволюционни пътища

Новопубликуваните фосили показват и промени при Paranthropus robustus. В периода между около 2 милиона и 1,8 милиона години зъбите на вида стават по-големи, а дъвкателните мускули – по-мощни, според описанието на екипа.

Д-р Мартин подчертава контраста между двата вида. Той посочва, че Homo erectus е развивал по-голям мозък и по-малки кътници. Това се свързва с вероятно увеличаване на дела на месото в храната.

За Paranthropus robustus изследователят отбелязва, че мозъкът му е оставал само малко по-голям от този на шимпанзетата. За сметка на това видът е развил много големи кътници, пригодени за раздробяване и стриване на твърда храна.

Екипът допълва, че двата вида са обитавали един и същ район, а останките им са намерени в Дримолен. Според д-р Мартин, към периода преди 2 милиона години Paranthropus robustus е преобладавал в обекта в съотношение над 10 към 1 спрямо Homo erectus.

Микроеволюция в рамките на 200 000 години

Находките от Дримолен дават възможност да се сравнят популации на Paranthropus robustus, живели в периоди, отдалечени един от друг с около 200 000 години.

Изследването отчита, че фосилите от Дримолен, датирани отпреди около 2 милиона години, се различават леко, но съществено от останките от пещерата Сварткранс, които са на около 1,8 милиона години.

Д-р Мартин обяснява, че в рамките на тези 200 000 години зъбите и мускулите, свързани с дъвченето, стават още по-големи. Той посочва, че големият брой находки от Дримолен дава рядка възможност да се проследят микроеволюционни промени при човешките предшественици.

По думите му изследователите вече са установили, че популацията на Paranthropus robustus от Дримолен се отличава достатъчно, за да бъде обособена като подвид Paranthropus robustus ukusa. Новоописаните фосили се представят като допълнителни доказателства в подкрепа на тази класификация.

В изследването участват учени от Палеонаучните лаборатории и Катедрата по археология и история на университет „Ла Троб“, Института за палеоизследвания към университета в Йоханесбург, Института за еволюционни изследвания към университета „Уитуотърсранд“ и Катедрата по антропология на Вашингтонския университет.

Още новини в категория Светът