Зъб от древна капибара подсказва по-влажна Атакама

Около 9-милионният кътник подкрепя тезата за периодични влажни фази

Изследователи са открили кътник на около 9 милиона години в пустинята Атакама в Северно Чили, принадлежал на едър, полуводен роднина на съвременните капибари. Според авторите вкамененият зъб допълва предишни доказателства, че Атакама – едно от най-сухите места на Земята – вероятно не е била непрекъснато суха през последните 40 милиона години.

Откритието е описано в ново изследване, публикувано на 5 септември в списание Scientific Reports.

Какво показва находката в най-сухата зона

Пустинята Атакама заема северната третина на Чили. На запад е ограничена от Чилийската крайбрежна планинска верига, която блокира влагата от Тихия океан. На изток са Андите, които възпрепятстват навлизането на влажни въздушни маси от Атлантика.

Най-сухата част на хипераридната зона получава под 2 мм валежи месечно, посочва предоставената информация.

На този фон откриването на зъб от изчезнал роднина на капибарите е необичайно, защото съвременните капибари (Hydrochoerus hydrochaeris) живеят близо до постоянни източници на сладка вода и се хранят с растения, които също се нуждаят от вода.

Според изявление, цитирано в материала, Присила Мартинес, геолог от Университета на Аризона и съавтор на изследването, определя находката на зъб в морски седименти в район, който днес е сред най-сухите в света, като изключително впечатляваща.

Морски седименти, фитолити и следи от по-богата растителност

По данни от изявлението изследователите са открили кътника в геоложки пласт с останки от плитководна морска среда, съществувала преди между 7 и 10 милиона години.

В същия пласт са намерени и микроскопични растителни структури, наречени фитолити. Те сочат, че в района са растели палми, треви, дървесни растения и други покритосеменни растения. Това, според екипа, допуска възможността местността да е поддържала субтропична гора.

Авторите посочват, че тези данни се вписват в по-широк набор от доказателства, според които Атакама някога е била достатъчно влажна, за да поддържа популации от крокодили и сладководни риби, както и растежа на палми.

Как капибарите може да са стигнали до Атакама

Изследването заключава, че роднини на капибарите от рода Cardiatherium са обитавали района през късния миоцен. Тъй като тези животни са полуводни, находката подкрепя хипотезата за периодично по-влажни условия в Атакама.

Учените все още не могат да кажат точно как древните капибари са стигнали до района. В текста се посочва, че по онова време Андите са били преграда с височина около 5500 метра между местообитанията на групата и мястото на откриването.

Затова изследователите предполагат, че вместо да преминават през планините, древните капибари вероятно са се придвижвали на север или юг по западното крайбрежие на Южна Америка, следвайки влажни зони, реки и други водоизточници.

Саманта Хопкинс, професор по науки за Земята в Университета на Орегон, която не е участвала в изследването, коментира пред Live Science, че е малко вероятно зъбът да е стигнал до мястото на откриването си, ако там не са живели капибари.

В материала се отбелязва и чисто физическо ограничение: размерът на зъба затруднява пренасянето му на големи разстояния. Вятърът в пустинята не би могъл да го отнесе надалеч. А ако е имало достатъчно силен воден поток да го пренесе на километри, това само по себе си би било знак, че районът не е бил толкова сух, колкото е днес.

Още новини в категория Светът