Калин Иванов предупреждава: AI може да ускори съкращенията

Според него България трябва да следи заетостта, не само безработицата.

Калин Иванов, общински председател на „Продължаваме промяната“ – Русе и общински съветник в Общинския съвет в Русе, постави въпроса дали държавата е готова за последиците върху работещите при ускорено навлизане на автоматизация и изкуствен интелект (AI). Той предупреди, че ако работни места изчезват по-бързо от способността на пазара на труда да се адаптира, може да се стигне до верижни ефекти за цялата икономика.

AI влиза в бизнеса, но рискът остава за работещите

Иванов посочи, че през последните години изкуственият интелект навлиза все по-активно в бизнеса. По думите му компании автоматизират процеси, преструктурират отдели, ограничават наемането на нови служители, а в някои случаи стигат и до съкращения.

Той очерта контраста между ефекта за фирмите и за работещите. За бизнеса автоматизацията означава оптимизация на разходи и по-висока производителност. За служителите обаче рискът е несигурност, загуба на доходи и невъзможност да планират бъдещето си.

Като ориентир за мащаба на промяната Иванов се позова на анализ на Международния валутен фонд, според който близо 40% от работните места в световен мащаб са изложени на въздействието на AI. Той уточни, че това не означава, че всички тези работни места ще изчезнат, но показва размерите на предстоящата трансформация.

„Ефект на доминото“: от съкращение до спад на оборотите

Иванов аргументира тезата си с икономическа последователност. По думите му, когато компания освободи 100, 500 или 1000 служители, последиците не спират с прекратяване на договорите. Той подчерта, че зад всеки освободен служител стои домакинство с разходи като ипотеки, кредити, сметки и образование.

Според него загубата на работа води до ограничаване на потреблението. Това означава по-малко приходи за магазини, ресторанти, доставчици и малки предприятия. Част от тях могат да бъдат принудени също да намалят персонала си.

Той описа процеса като домино: съкращения, загуба на доходи, намалено потребление, спад на оборотите и нови съкращения. Иванов отбеляза, че това не е неизбежен сценарий, но е риск, който не трябва да се пренебрегва.

Данните на НСИ и въпросът за реакцията на държавата

Калин Иванов насочи вниманието към това, че България трябва да гледа отвъд статистиката за безработицата. Той цитира данни на Националния статистически институт, според които през второто тримесечие на 2026 г. безработицата в България е 3,5%. Същевременно общият брой на заетите е с около 16 200 души по-нисък спрямо същия период на 2025 г.

По думите му тези числа не доказват масови съкращения заради AI. Те обаче показват защо трябва да се следи не само процентът на безработица, а и динамиката на заетостта. Иванов постави въпроси за това колко хора губят работа всеки месец, в кои сектори, колко позиции се премахват заради автоматизация и колко от освободените намират нова работа и при какви условия.

Той предупреди, че без достатъчно подробна и публична информация държавата рискува да реагира едва когато негативните последствия вече са налице.

Иванов напомни, че Европейският съюз вече е приел Законодателния акт за изкуствения интелект, който се прилага поетапно и поставя изисквания за определени AI системи, включително при използването им в чувствителни области като заетостта. По думите му обаче регулацията на технологичния риск сама по себе си не е достатъчна социална политика.

Той постави под съмнение дали мерките в България са достатъчно конкретни, мащабни и навременни спрямо ускореното навлизане на AI. Сред механизмите, които според него трябва да се обсъдят, са повече прозрачност при съкращения, оценка на социалното въздействие при мащабно въвеждане на AI, реална преквалификация, по-силна защита при технологично преструктуриране и публично наблюдение на AI и пазара на труда.

Иванов заяви, че не вижда достатъчно реална работа от страна на правителството по тези теми и призова вниманието да се насочи към хората, които са изложени на риск да загубят доходите си. Според него целта не е да се спира развитието на компаниите, а технологичната модернизация да не оставя големи групи хора без икономическа перспектива.

Още новини в категория България