Захари Карабашлиев представи в Русе „Последният ловец на делфини“

Авторът свърза романа с паметта, избора и цената да не мълчиш

Захари Карабашлиев беше първият гост на Шестия литературен фестивал „Писмените съкровища на Долен Дунав“ в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе. Пред пълна зала писателят говори за новия си роман „Последният ловец на делфини“ и за темите, които поставя: паметта, личния избор, цената за него, човешките взаимоотношения, времето и отговорността към света, в който живеем.

След срещата Карабашлиев описа във Фейсбук впечатленията си от библиотеката в Русе. Той посочи, че пространствата са използвани изцяло, включително мазето, превърнато в ескейп стая, и подпокривното пространство с часовниковата кула. По думите му в кулата работи стогодишен часовник, а около него има галерия. Писателят открои детския отдел, читалнята и ролята на ръководството. Той отбеляза, че промяната започва от волята на управлението, и посочи директорката Теодора Евтимова и екипа ѝ.

Делфиноловът като отправна точка на романа

В интервю за „Утро“ Карабашлиев обясни, че „Последният ловец на делфини“ започва от промишления лов на делфини по българското Черноморие. По думите му първоначално го е привлякло собственото му незнание за тази тема и за други злодейства от онова време. Той добави, че невинността на делфините и „неизвестността“, към която тръгва с тяхна помощ, са го повели към по-голям разказ.

Авторът представи делфина като образ с естествено позитивна конотация. Според него делфинът въвежда читателя в историята, но и го извежда от книгата на финала. Карабашлиев насочи към идеята, че накрая героят се обръща към делфините, без да разкрива подробности.

Пренаписан роман и връзка с паметта

Карабашлиев разказа, че първоначалната конструкция на романа е била различна. Той е написал много страници, но след края им е преценил, че в текста няма достатъчно живот. По думите му е пренаписал изцяло книгата, като е премахнал около 70% от написаното и е „оставил делфините да го водят“.

Писателят свърза работата по романа и с темата за колективната забрава. Той посочи, че отдавна се занимава със събитията около 9 септември 1944 г., а връзката между темите се е появила в процеса на работа. Карабашлиев каза, че в досието на прадядо си е открил сведения за делфинолов и делфиноловна гемия във връзка с Държавна сигурност.

Трилогията и цената да говориш

Авторът определи „Последният ловец на делфини“ като завършек на трилогията, започнала с „Хавра“ и продължила с „Рана“. Той очерта като свой постоянен въпрос дали историята се движи от човешки решения и случайности, или от глобални процеси. Въпреки това Карабашлиев подчерта, че вярва в способността на човека да управлява изцяло или поне частично своите избори.

В разговора той разви и тезата за моралната отговорност. По думите му всеки носи морална отговорност за изборите, които прави, независимо дали са дребни или решаващи.

Карабашлиев коментира и личната цена на публичната гражданска позиция. Той посочи, че изборът му да не мълчи има материални измерения и че би му било по-комфортно да мълчи по актуални теми. Според думите му това му коства читатели и би имало отражение върху тиражите, но това е цената на избора му.

Още новини в категория Новини от Русе