Д-р Боряна Колибарска: AI променя анестезиологията и повишава безопасността

Медицинският директор на „Медика Русе“ обяснява рисковете при упойка.

Д-р Боряна Колибарска, специалист по анестезиология и интензивно лечение и медицински директор на УМБАЛ „Медика Русе“, описва как дигитализацията и изкуственият интелект (AI) навлизат в специалността. По думите ѝ това измества фокуса от „приспиване“ в операционната към цялостно управление на периоперативната медицина и по-висока безопасност за пациента.

Колибарска обяснява, че анестезиологът често остава „невидим“ за пациента, но отговаря за жизнените функции всяка секунда. Тя посочва, че екипът контролира дишането, сърдечния ритъм, кръвното налягане и работата на органите по време на операция.

Защо 16 октомври е денят на анестезиолога

Д-р Колибарска припомня, че 16 октомври 1846 г. е датата на първата успешна публична демонстрация на упойка. По думите ѝ зъболекарят и хирург Уилям Мортън използва диетилов етер по време на хирургична операция в Масачузетската многопрофилна болница в Бостън. Тя отбелязва, че това поставя началото на съвременната анестезиология.

Според Колибарска през ХХ век анестезиологията се превръща в независима дисциплина. Тя допълва, че през 1956 г. в България започва самостоятелната специалност „Анестезиология и реанимация“. По думите ѝ днес областта е високотехнологична и стъпва на физиология, фармакология, прецизен мониторинг, съвременно обезболяване и индивидуална оценка на риска.

„Медика Русе“ обновява ОАИЛ и оборудването

По информация на д-р Колибарска УМБАЛ „Медика Русе“ наскоро е обновила Отделението по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ). Тя посочва, че са закупени две нови интегрирани анестезиологични работни станции, които обединяват подаване на газове, механична вентилация и мониторинг на жизнените показатели.

Колибарска допълва, че болницата разполага с перфузорни станции за прецизно интравенозно въвеждане на лекарства и със специализиран ЕЕГ мониторинг. По думите ѝ тази технологична обезпеченост подпомага непрекъснатото наблюдение и по-доброто управление на анестезията и интензивното лечение.

Какво се случва при обща анестезия и къде са рисковете

Д-р Колибарска подчертава, че общата анестезия не е просто дълбок сън. Тя я описва като обратима фармакологична кома, при която се прекъсва комуникацията между различни структури в мозъка. По думите ѝ отделни зони продължават да работят локално, но спират да обменят информация помежду си.

Тя разделя процеса на три етапа.

Първият е въвеждането в анестезия, когато пациентът губи защитните рефлекси и спира да диша самостоятелно. Според нея това е моментът с най-висок риск от проблеми с дихателните пътища и резки промени в кръвното налягане.

Вторият е поддържането на анестезията, при което екипът следи баланса между дълбочината на упойката и стабилността на жизнените показатели. Колибарска посочва, че критични могат да бъдат моменти на масивно кървене, внезапни хирургични стимули или технически проблеми с апаратурата.

Третият е събуждането и извеждането от анестезия. По думите ѝ това е динамичен процес и според проучвания голяма част от фаталните инциденти или респираторните усложнения се случват в ранния следоперативен период.

Колибарска обяснява и защо част от пациентите свързват различни неразположения с упойката. Тя подчертава, че не всяко неразположение се дължи на анестезията, но временни странични ефекти са възможни. По думите ѝ съвременните технологии и мониторинг позволяват в реално време да се следят дишането, сърдечната дейност, кръвното налягане, кислородът в кръвта и дълбочината на анестезията чрез датчици.

Как AI променя ролята на анестезиолога

По думите на д-р Колибарска бъдещето на специалността е свързано с дигитализация, автоматизация и персонализирана грижа. Тя казва, че AI може да подпомага предоперативната оценка на риска и да идентифицира усложнения като внезапна хипотония (спадане на кръвното налягане) или дихателна недостатъчност минути преди да се проявят.

Колибарска подчертава, че анестезиологът няма да бъде изместен от технологиите. Според нея ролята се измества към лидерство в екипа и управление на сложни дигитални системи, с по-голям фокус върху интензивната медицина, болката и дългосрочната безопасност.

Тя напомня, че работата на анестезиолога продължава и в интензивните отделения. Там екипите се грижат за пациенти в критично състояние, които имат нужда от непрекъснато наблюдение и активно лечение. Това включва поддържане на дишането и кръвообращението, проследяване на жизненоважни органи и реакция при промени в състоянието.

По темата за недостига на анестезиолози в България Колибарска посочва, че за 13 години УМБАЛ „Медика Русе“ е изградила екип от 29 лекари, сред които 20 специалисти и 9 специализанти. Тя отдава това на приемственост, сътрудничество, стремеж към усъвършенстване и внедряване на нови технологии.

Още новини в категория Новини от Русе